Преди няколко дни гледах филма „Темпъл Грандин”- филм за болно от аутизъм момиче, което постига много и има повече успехи от много хора, които не боледуват от аутизъм. Сетих се, как преди няколко години на моя позната и казаха, че детенцето и е аутист. Тя плака седмици наред. Попитах я :”Защо?”, а тя отговори:”Защото той е болен, не е нормален!”. Тя не беше чувала думата „аутизъм”, камо ли да знаеше какво означава.

Преди години, когато ми подариха компютър и започнах да влизам свободно в интернет, случайно на сайта yahoo.com попаднах на статия за аутизма. Стана ми интересно и започнах да ровя из сайтове, търсачки, чуждестранни форуми. На крехката възраст от 16 години стигнах до извода, че аутизмът не е бич, а аутистите не са болни. Просто аутистите гледат на света по много по- различен начин. Те виждат неща, които ние уж „нормалните” не виждаме, за които ние сме слепи. Аутистите не са различни. За себе си те са напълно нормални. Ние ги приемаме за различни. Но кое ни дава правото да ги назоваваме болни?!?!?

Оказва се, много известни, богати и преуспели хора са аутисти. И са станали богати, известни и пресупели именно поради тази причина- защото са аутисти. Защото възприемат света по нестандартен начин и проектират всичко около себе си по- различно от нас.

Аутистите приемат нас, които ги водим болни. А ние, които уж сме „читави”, не ги приемаме тях. Чудно ми е, в случая кой е не по реда си? Ние или те? По- скоро ние. Това, че не разбираме техния начин на възприемане на света не ни прави по- добри, не прави и тях по- различни. Ами дайте да обявим тогава и чалга маняците за болни. Ами да обявим и създателите на модернистично изкуство за болни. Нали и тях не разбираме.

Надявам се филмът „Темпъл Грандин” да даде надежда на майки на аутисти, дано да даде сили на техните семейства и дано даде малко разум на познати като моята, да не наричат децата си „не нормални”. Защото децата аутисти на такива майки са нормални, но самите майки.... по-скоро не са.