Постът „Писмо от една бездетна жена....” беше пуснат във форума bg-mamma.com. Поради някакви идеалистични мои представи, че това писмо носи позитивизъм. Да, ама не!

Веднага темата беше залята с постове като: „Сега в момента си във форум с точно такива жени и не са три,а са поне 30. Защо ти и твоя Господ дойдохте да ни кажете, че е прекрасно да осиновиш и ужасно да се тъпчеш хапчета. Знаем го,но това е нашето решение. Уважавай го!”.

И тези постове ме стреснаха откровено казано. Една форумка ми писа: „Е, ти пък намери къде да го напишеш това, сега ще те изядат с парцалите... Тези жени тук са с фикс идея размножаване, не че са виновни, въпрос на психика, да, ако искаха просто да станат майки, досега да са отгледали не едно, а три деца, може и внуци да гледат.... а на тях целият им живот преминава от процедура до процедура и в стискане на палци по фрумите... Те не искат да са майки, те искат да са бременни ”

И съм склонна да повярвам на това.

Питам се, нима ако не носиш плода 9 месеца, ако не напълнееш неимоверно, не повръщаш всяка сутрин в продължение на от 3 до 5 месеца, не ти се подуват краката, не те боли кръста от натежелия корем и т.н. и т.н. не можеш да си майка? Нима само бременността и износването на плода ни правят родители? Ами вижте претъпканите домове за сираци. Всички деца там са оставени именно ot жени, които са носили тези деца в утробите си 9 месеца, минали са през ада на болките в кръста, на гаденето и т.н. Но това, че са изживели всички тези неща не ги прави родители.... Родител те прави силата да застанеш срещу всеки и всичко за да предпазиш рожбата (независимо родена от теб или осиновена), родител те правят часовете на безсъние и грижи за това дете, родител те правят много други неща.А не само и единствено фактът, че това дете е расло в теб!

Ако за тези жени майчинството се свързва само и единствено с бременността,нека! Да живеят с тази мисъл и с това усещане. За мен майчинството и щастието от него не се заключават до 9-те месеца! Те са много повече от една бременност и едни 9 месеца!