Знаете ли колко е силна една жена? Една жена е толкова силна, че може месец след месец в продължение на години да гледа отрицателните тестове за бременност и въпреки това да продължи с гордо вдигната глава без да каже и дума или да пророни и сълза, без да покаже на партньора си колко разочарована и нещастна е. Една жена е толкова силна, че да стисне зъби и да подмине с усмивка нелепи изказвания от сорта на :” Добре, че нямаш деца. Щастливка си”, когато се е борила години за да сбъдне единствената си съкровена мечта- да има рожда. Една жена е толкова силна, че да измисли смислен отговор на въпроса „Защо още не си родила, какво се туткаш” и този отговор да не звучи грубо и глупаво, като зададения въпрос. Една жена е толкова силна, че макар най- голямото и желание е да има детенце, тя наравно с него да си пожелава за нова година здравето, щастието и благополучието на партньора си. Една жена е толкова силна, че да мине през ада на борбата за забременяване без дори светът около нея да разбере, през какви мъки преминава.
Но една жена може да бъде и много слаба. Тя може да бъде толкова слаба, че дори когато види бебешки дрешки да избухне в сълзи. Толкова слаба, че дори един несгънат пуловер на половинката и да я докара до нервна криза. Толкова слаба, че дори една незначителна забележка от свекървата като :”Леко си облечена, не ти ли е студено така” да я засегне много.
Една жена може много повече неща! Да износи, роди и отгледа дете, да бъде домакиня и едновременно с това да е добра съпруга, майка и снаха. Може да изгради кариера без да лиши половинката или детето си от необходимите внимание, ласки и загриженост.
Въпросът е дали половинката на тази жена или обкръжаващите я хора, могат да бъдат толкова силни, че да приемат нейните изблици на слабост заради незначителни неща и да бъдат толкова слаби, че да се възхищават на силата, с която се справя с немислими, затормозяващи и непосилни неща.
Скоро ми се наложи да отида по задачи с моя приятелка с малко дете. Милата, толкова вече изнемогва с дете, домакинска работа и купища проблеми, че обикновено не и остава много време за да обърне внимание и на себе си. Навсякъде, където влизахме (за подаване на документи, за извлечения, бележки и т.н.) първо я поглеждаха изпод рунтави вежди, после виждаха малкото дете хванато за ръчичка и правеха физиономии от типа :”Мхм, ясно, майка!”. Стана ми много странно, защото в крайна сметка, тя пък не е длъжна да ходи изтупана и „избарана” както казват тийнейджърите. След няколко дни се срещнах с позната, която е точно от типа „мацка”- поддържана, винаги с маникюр, облечена, направена........ избарана от всякъде. Попитах я дали си няма у дома бавачка или жена, която да и помага с домакинските задължения. Тя каза, че сама си гледа детето и тогава и зададох въпроса :”Е, как успяваш да изглеждаш така? Кога намираш време?”. Нейният отговор? Всичко е до фейса!
Та, тази майка- мацка ми даде няколко съвета, които аз и цяла дузина майки около мен започнаха да прилагат. И за няколко седмици отношението към тези майки от „Пфу, майка” се промени на „Уау, майка”. Ето и съветите:
1.Дрехите- колкото и да ви иска за да ви е страхотно удобно да навлечете анцунг и развлечена тениска, когато излизате навън с детето, не го правете. Анцунгът винаги може да се замени с клинче, а тениската с някоя свободна туника с връзка под гърдите или разкроена. С това облекло ще се чувствате удобно и ще изглеждате модерно. Ако пък поводът изисква по- строго облекло, заложете на рокля. Жените в рокли се приемат винаги по- добре от околните. Имате ли на идея защо?
2.Обувките- хубаво е лятото да пошляпваме с джапанки, краката ни да дишат, да ни е леко на душата, или да сме обути в кецове и да ни е мекичко на краката. Но джапанките далеч не са най- подходящите, освен ако не сте у дома или на плажа, а кецовете..... е, модата е такава, че могат да се носят във всякакви комбинации, но не са мечтата на елегантната жена. Заменете ги с по-затворени спортно- елегантни сандали или затворени обувки ниски боти или спортни ботуши- те подхождат на почти всичко- от рокля, през къси панталонки, клин и туника до панталон.
3.Чантата- пелените, бибите, шишетата за вода, играчките и купищата други принадлежности на детето неминуемо трябва да се вземат, когато се излиза навън. Но вместо да се слагат в чантата на детската количка или в раница, далеч по- стилно ще е ако се сложат в обемиста чанта. Обемистите чанти могат да поберат цяла камара дрънкулки на детето и в същото време не развалят стила на майката. А пък кой ще знае дали вътре има документи за важна делова среща или памперсите на бебо.
4.Аксесоарите- всъщност аксесоарите са това, което променя визията на човек. Може да облечете дънки и обикновена, памучна, едноцветна блузка, с но с едно по- различно колие или шалче на врата да изглеждате шик. Старайте се винаги са слагате поне по един аксесоар, независимо дали това ще е колие, шалче, гривна или обеци. Ако сте с по-малко дете, малките обеци под формата на топче, звездичка или нещо друго са идеални. Няма да одраскат детето, когато го гушкат и то няма да посегне да ви ги издърпа от ушите.
5.Външния вид- никога не позволявайте на хората да ви виждат с „чомпи” на главата (т.е. хванати на кукуриго или на рошав кок, кацнал отгоре на главата). Ако сте сами у дома, това е ОК. Но навън тази прическа дава вид на зле поддържана жена, независимо какво е облеклото ви. А ако нямате достатъчно време за да се занимавате с косата си, просто се хванете на конска опашка или си сплетете плитка.
Мен ако питате, за майката няма нищо по-важно от това как е облечено, как изглежда и как се чувства детето и. И ако то е щастливо, облечено, нахранено и доволно, майката е доволна, без да обръща внимание дали тя самата е облечена, нахранена и доволна. Но ето, че решихме да пробваме. На майките от нашата компания тези съвети им помогнаха. Сега, когато се пуснем една тумба мами с детски колички, изглеждаме „лъскави” и то без да полагаме кой знае какви усилия. И сме благодарни на тази позната, че ни даде тези съвети. Нищо не чувано, нищо сложно, нищо прекалено, нищо искащо инвестиции, но кой да се сети!
Поглеждате с периферното си зрение и първата ви реакция е да кажете „Не така!”. Познато ли ви е? Ако не всички, то поне повечето деца имат вредни навици. Тези си навици те „отглеждат” често до пубертета. А в някои по-тежки случаи на вредни навици и пубертетът, промените във физиката и психиката не могат да бъдат коректив и да унищожат навиците. Сред най- често срещаните вредни навици са: гризането на нокти, „похапването” на странни неща (пръст, глина, боклуци, коса, лепило), бъркането в носа, въртенето на кичур коса, скубането на косата, смученето на палеца, слагане в устата (лапане) на различни предмети. Развиването на всеки един от тези навици има обяснение и всеки навик може да бъде изкоренен в зародиш. Според специалистите децата:
1.Си гризат ноктите, когато са превъзбудени или нервни. Този навик се изкоренява много трудно и изисква ужасно много търпение. Може да накарате детето да отвикне от навика като:
-лакирате ноктите му със специален парлив лак, който обаче не се знае какви съставки има и дали няма да навреди на детето
-му сложите ръкавици на ръчичките
-отрежете ноктите му много късо и ги изпилите добре, така че те да нямат ръбчета
2.„Похапват” пръст поради липса на хранителни вещества в организма и отчайваща нужда от прием на такива, нужда от внимание, ментални проблеми, проблеми с развитието. Решение на проблем може да се намери в:
-кръвни изследвания, които да покажат дали на детето му липсват витамини или хранителни вещества и при наличие на такава липса, детето да започне прием на таблетки
-да се контролира достъпа на детето до нехранителните вещества, които то яде
-посещение при психиатър
3.Си бъркат в носа от скука или защото са раздразнени. Власинките в носа, както знаем, имат задачата да спират прашинките от околната среда. Веднъж попаднали в ноздрите, тези прашинки биват уловени от власинките и залепват за тях. Това води до раздразнение, до алергия или до затруднено дишане. Това е един от най- лесно отстранимите вредни навици и обикновено „раздялата” с него става в момента, в който детето осъзнае, че чоплетенето на носа не се приема от заобикалящите. Ако детето все пак започне да развива този вреден навик, е достатъчно да държите ръчичките му заети или сутрин/ вечер заедно с миенето на зъбките да почиствате и нослето, така че да няма какво да го дразни.
4.Скубят косите/ веждите/ миглите си защото при те са или в начална фаза на идиотизъм или на гениалност. Така поне се шегуват някои лекари. Реално този навик е много опасен, защото обикновено се заражда в пубертета, когато човек е вече осъзната личност и раздялата с този навик е почти невъзможна. Специалистите предполагат, че нуждата за скубане на собствената коса/ вежди/ мигли е в отговор на емоционалн стрес или депресия. Навикът може да доведе до ранно оплешивяване, да опадат миглите или веждите. Какво може да се направи? Ако този навик е развит в ранна детска възраст, известна помощ може да се окаже на детето, като косата му се прибира на опашка, носи шапка или главата му е увита с тюлена кърпа. Ако детето вече е голямо, единственият начин да му се помогне е чрез медитация, хипноза или посещение при психиатър.
Не е препоръчително с каране, наказания и не дай си Боже с бой да отказвате децата от вредните навици, но е задължително да следите как се развиват тези навици, за да не останат за цял живот.
А вие, как отказахте децата си от вредните им навици?
В духа на започналата нова учебна година, ще ви представя няколко проекта, които да разнообразят ученическата раница и да спестят малко пари от всички шарении и джунджурии, които се продават по магазините, и които признайте са капан за родители.
Първата идея е за направа на топер за химикалка мече. Това мече е много симпатично и детето със сигурност ще се забавлява учейки уроците си.
Необходими материали:
-помпони в различни размери (мини, малък и среден). Ако не намерите готови такива, може да си направите сами в домашна обстановка, следвайки видео урока[2].
-мъниста или отпечатани картонени очички
-акрилни бои
-четка за рисуване
-топчета от стиропор
-ножици
-лепило
-химикалка
Изработка:
|
1. Оцветете стиропорените топчета и ги оставете да изсъхнат.
2. За всяка химикалка, ще се изработи по едно мече. За всяко мече ще трябват: 1 мини помпон за нослето, 2 малки за очите и 3 средни по размер помпона за устата и ушите. С лепило залепете един среден помпон по средата на стиропореното топче, за уста. Върху него залепете мини помпона и вашето мече вече ще си има носле. Двата малки помпона, които ще се използват за очички, преди да бъдат залепени трябва да бъдат отрязани от едната страна, така че станат плоски и да се залепят по- лесно. Залепят се над носа от двете му страни. Върху тях може да залепите мънистата или нарисувани/ изпринтени очички. Двата средни по размер помпона залепете на върха на стиропореното топче, над очите.
3. Използвайки върха на химикалката, направете дупка от долната страна на стиропореното топче, която дупка да е дълбока до средата на топчето. Обърнете химикалката, напълнете с лепило дупката и вкарайте крайчеца на химикалка вътре. Изчакайте лепилото да изсъхне.
И след като сме започнали с химикалките, нека да продължим с още един топер- под формата на червейче[3]. Необходимите материали са:
1. От филца отрежете парче с ширина 2 см и дължина 5-10см. Направете шест дупки на лентата, като се стараете дупките да са на равно разстояние една от друга. 2. На единия край на лентата с лепилото залепете помпона. 3. Рогцата на червейчето направете от парче кадифен шнур, прегънат на две под формата на буквата V, което се залепя върху помпона. Залепете мънистата вместо очички или ако нямате под ръка- кръгли картончета. 4. Прокарайте химикалката през дупчиците на филца и по ваше желание, залепете с лепило.
Химикалките с мечо и червейче са вече готови, а за вашето умно детенце остава да изкара много шестици.
Източници: www.pacon.com и www.highlightskids.com
|
[1] http://www.pacon.com/arts_crafts/arts_crafts/images/PolarBearPencilTopper.jpg
[2] http://www.youtube.com/watch?v=C9dbhu9YhtU
[3] http://highlightskids.com/Express/Crafts/Gifts/images/C0301_wormpencilTopper.jpg
Текстилен калъф- протектор (облечка) за книги и учебници
[1]
Опърпват ли се книгите ви докато ги носите в дамската чанта? А учебниците и тетрадките на детенцето ви приличат ли на халваджийски тефтер седмици след началото на учебната година, въпреки облечките? А направихте ли вече есенен разбор на гардеробите у дома? А отделихте ли много дрехи, които са за изхвърляне? Стойте! Ако все още не сте запратили торбите с дрехи в контейнера, не го правете. Днес ще ви дадем една идея, как да оползотворите стари дрехи като ги превърнете в стилни, шарени и/ или симпатични протектори за книги, учебници и тетрадки.
За да си направите протектор, облечка или калъфче ( както искате го наречете) ще трябва да се снабдите със следните материали:
-стара дреха чийто десен ви харесва, като е желателно материята да не е много разтеглива. За по- голямо удобство, изберете по-тънка материя.
-пистолет с горещ силикон или лепило за текстил
-за кориците ще са ви необходими: дебел картон или листове тънка ламарина или тънки и леки дървени плоскости или парчета плексиглас. За да не натоварвате себе си или детето си с тежестта на протектора, е препоръчително да се използват листове дебел картон, тъй като картонът е най- лекият материал от изброените.
1.Започнете изработката на калъф като измерите размерите на книгата, включително странична височина и добавите по половин сантиметър от всяка страна.
2. Изрежете от картон или материала, който сте избрали, две парчета, които да са с размерите на предната и задната корица на книгата.
3.Поставете книгата върху избраната от вас дреха и изрежете правоъгълно парче плат с размерите на книгата плюс няколко сантиметра от всяка страна. Посочените 1/2 сантиметър от всяка страна е минималната резерва, която се оставя. За ваше спокойствие препоръчваме поне по 2см. Ако не желаете плоскостите от вътрешната страна да се виждат, препоръчваме да вземете двойна шинира на плата, така че той да покрие плоскостите не само от външната страна, но и от вътрешната страна.
4. Поставете книгата между двете плоскости.
5.Внимателно книгата и плоскостите от опаката страна на парчето плат
6.Очертайте с креда или тебешир плоскостите, като не забравяте, че между тях ще има малко свободно пространство за страничното ръбче на книгата
7.Махнете книгата и със силикон или текстилно лепило залепете плоскостите от опаката страната на плата. Изчакайте да изсъхне
8. Резервите останали от плата, прегънете на триъгълници и залепете от опаката страна. Ако сте оставили двойна ширина, направете трапец и залепете.
9.Отрежете внимателно подгъва на дрехата, като се стараете да режете плътно до шева. От подгъва отрежете две парчета с размер равен на размера на кориците на книгата.
10.Залепете едно парче от подгъва от вътрешната страна на предната горица на калъфа, а другото парче залепете от вътрешната страна на задната корица. Тези ленти ще придъжват кориците на книгата ви. Ако лентите ви се струват много тесни, използвайте по- широки парчета от плата или широки сатенени ленти или парчета дантела. Трябва да се получи така, както се получават силиконовите облечки с регулатор от едната страна.
11. Декорирайте вашето калъфче по начин, който ви харесва- с рози от същия плат, с мъниста, с дантелени ленти, с брокатено лепило, с бои за текстил. Ако искате дори може да напишете с химикалка със златно или сребърно мастило името на детето ви, предмета, името на книгата.
Идея: Вземете парче отрязано от подгъва с дължина равна на размера на книгата плюс 1см. Направете пюскюл от парче прежда, завържете пюскюла с връвка от друго парче прежда и използвайки игла прокарайте връвката през парчето от подгъва. Изгладете парчето плат, напръскайте с лак за коса с фиксация 5 или колосайте, за да стои твърдо. Ето ви един книгоразделител в тон с калъфката.
Идея: instructables.com
Стъпка по стъпка: http://www.instructables.com/id/No-Sew-Book-Protector/?ALLSTEPS
[1] http://www.instructables.com/image/FDVDY0IG51GETVQ/No-Sew-Book-Protector.jpg
Разнообразието е хубаво нещо. Особено разнообразието във външния вид. Но с малко дете у дома, последното за което майката мисли е как да разнообрази грима, маникюра или прическата си. Ще ви предложим 6 бързи прически, с които да промените вида на косата си за минути и да изглеждате добре.
1.След като сте излезнали от банята, подсушете леко косата с кърпа. Наведете главата си на долу и продължете да сушите със сешоар. Когато косата е напълно изсъхнала, без да сменяте позата на главата, напръскайте със силно фиксиращ лак за коса. Косата ви ще добие вид на изплашен бухал. Сложете диадема или сатенено цвете зад ухото.
2.Завържете косата си на конска опашка. Направете плитка от опашката, завържете върха и, увийте плитката около ластичето, с което сте прихвали конската опашка. Прикрепете плитката с фуркети, като крайчето и подпъхнете под получилия се кок. По желание увийте около кока парче дантелена лента, завързана под формата на панделка.
3.Ако ви се налага да присъствате на официално събитие и трябва да си направите прическа, пробвайте тази. Хванете косата си на ниска опашка на тила. Сплетете я на плитка. Вземете колие от камъчета или перли, прокарайте го през плитката, така че камъчетата или перлите му да се виждат добре. Прикрепете колието с фуркети и черни фибички, а закопчалката му закачете за ластичката в основата.
4.Хванете два кичура от двете страни на главата, на ниво над ушите. Завържете ги на малка опашка с цветно силиконово ластиче. На два сантиметра под нивото на тези два кичура, хванете на опашка още две кичурчета. Продължете така до нивото на тила. Самите опашлета може да сплетете или да подпъхнете крайчетата им под по-долната опашка.
5.Разделете косата си на четири големи кичура- бретон, от дясната и от лявата страна на главата и кичур от тила. Топирайте бретона си и напръскайте обилно със силно фиксиращ лак за коса. Прикрепете с фибичка и оставете края на кичура да стърчи. Вземете голям кичур коса от дясната страна, топирайте и него страничко, напръскайте обилно с лак за коса. Направете същото и с голям кичур коса от лявата страна. Вземете кичура от тила и него топирайте и прикрепете с фибичка. Кичурите, които остават да стърчат хванете един по един, навийте на мини кокове и с помощта на лак за коса и фуркете прикрепете така, че да се получи ефект „гнездо”. Може да украсите с фуркети с камъчета, да прокарате през мини коковете старо, но ефектно колие или да забодете сатенено цвете.
6.Хванете кичур от лявата страна на косата си и един от дясната. Завържете ги със силиконово ластиче на хлабава опашка. Хванете опашката, разделете основата и на две и прокарайте опашката навътре, издърпайте я на долу и затегнете ластичето. Кичурите ще се усучат. Може да направите няколко такива усукани опашки- над нивото, на нивото и под нивото на ушите, като всяка следваща опашка захваща и тази над нея. Така се получава каскаден ефект, а последната опашка спокойно може да се сплете на плитка.
А защо не включите в правенето на прически и детенцето? То със сигурност ще се забавлява докато роши косата на мама или и прави плитка.
Птиците поеха по своя път на юг, дните стават по- къси, а до скоро опъстрените с цветовете на дъгата цветни алеи, вече са обагрени в цълто-кафяво-оранжеви тонове от започналите да падат листа. И ако ви обзема и вас както мен тъга по отиващото си лято, може да се заредим с малко настроение и енергия като се отдадем на творчество, или по- точно на есенно творчество.
За да направите тези симпатични лодки ще са ви необходими:
· Черупки от орехи
· Есенни пъстроцветни листа
· Клонка
· Глина
Начин на изработване:
1.Счупете един орех. За да запазите целостта на черупката, поставете ореха върху дървена дъска за рязане, вкарайте в прореза на черупката върха на отвертка или нож за масло и внимателно разчупете ореха. За една лодка се използва една черупка или 1/2 орех
2. Вземете листо, прокарайте през него клонка. Сложете малко глина вътре в черупката и поставете клонката с листото. Притиснете леко, така че да залепнат и да се получи платно. Може да замените глината с капка горещ силикон или гипс или моментно лепило.
Сега остава само да напълните надуваемото басейнче или легена за пране, да го изнесете на балкона и докато водата се нагрява от все още силното слънчице, да пуснете лодките да плуват по нея.
Ако все пак страдате по отминалото лято, следващата идея ще съчетае най- хубавото от лятото и есента. Този мини проект ще включи пъстрите цветове на есенните листа и горещите летни спомени.
Необходими материали:
-есенни листа в различни размери и форми
-разноцветен картон
-лепило С 200
-ножици
-молив
-любими снимки от лятото
-макетен нож
Изработка:
1.Очертайте листата едно по едно върху картона
2.Изрежете очертаните листа
3.С кръгъл предмет направете очертание по средата на картонените листа и изрежете
4.Поставете така изрязаната рамка върху листо от дърво и с макетен нож изрежете същия кръгъл отвор
5.Използвайте картоненото листо върху избрана от вас снимка, очертайте и изрежете снимката
6. С лепило залепете в следната последователност- картонено листо, снимка, листо от дръво. Ако искате рамката да се използва за закачане, между картона и снимката залепете шнур или сатенена лента. Ако пък разполагате с магнити от стари или счупени магнитчета за хладилник, залепете магнитче на гърба на всяка една от рамките. Така всеки път щом отворите хладилника, ще се сещате за лятото.
Идея „орехови лодки”: www.familyfun.go.com
http://familyfun.go.com/assets/cms/crafts/nutty-boats-autumn-craft-photo-420-FF1010CREATA07.jpg
[2] http://www.easy-child-crafts.com/images/kids-fall-crafts-8.jpg
По закон сме задължени да возим дете в автомобил, само ако то е настанено в специално столче. Но когато тръгнем на шопинг за такова столче, попадаме в океан от марки, модели, цветове, цени. Но кой е определящият фактор при избора на столче? Оказва се, че най- подходящото столче за вашето дете е това, което:
Гарантира безопаността на детето-столчето задължително трябва да е минало тест за устойчивост на удар. Обикновено това се отбелязва на стикер залепен върху самото столче. Освен това трябва да се проверят закопчалките на прикрепените към столчето колани. Те трябва да са стабилни, самите колани да не са от твърда или грапава материя, за да не протъркат деликатната детска кожа.
Съответства на килограмите, възрастта, ръста на детето- столчето за кола задължително трябва да съответства на размерите на детето. Ако не знаете точното тегло на детето или точни му ръст, просто сложете детето в столчето и вижте дали има достатъчно пространство от двете страни на малкото и дали главата му е поне на 5см. под ръба наоблегалката за глава на столчето. Според критериите възраст- ръст- тегло столчетата се делят на 3 групи: група 0+ за деца от 2.5 до 9 кг., група 1 за деца от 9 до 18 кг., група 2 и 3 за деца от 15 до 27-36 кг. Тази информация може да използвате първоначално при избор на модел. Да се монтира и демонтира лесно -тоест да е максимално улеснено поставянето и закрепянето му в автомобила и при нужда да може лесно да се демонтира. За тази цел е желателно първо да се прочете упътването, за да се добие представа. Е подходящо за автомобила, в който най- често ще се вози детето- моделите столчета са толкова много, колкото и моделите автомобили. За съжаление няма столче, което да е подходящо за всеки автомобил. Идеята е столчето да може да се поставя в автомобила по най- сигурния начин, коланите да са поставени така, че столчето да бъде обвито от тях максимално добре, ъгълът и релефът на седалките да е подходящ. Не е изтеглено от пазара, заради масов дефектТъй като в страната ни често се продават стоки, които никъде по другите страни не могат да се пласират, може да се поразровите из интернет за да видите дали случайно моделът, към който сте се насочили не е изтеглен от пазара заради масов дефект. Това, че става дума за сигурността на дете, не може да спре ламтящите за пари търговци и могат да ви пробутат продукт, който е изтеглен от пазарите в другите страни.
Тези пет основни критерия могат да осигурят безаварийно, максимално комфортно и сигурно пътуване на вашето дете. Имайте ги предвид при избора на столче за кола, защото от него може да зависи животът на вашето слънчице.
Преди няколко дни гледах филма „Темпъл Грандин”- филм за болно от аутизъм момиче, което постига много и има повече успехи от много хора, които не боледуват от аутизъм. Сетих се, как преди няколко години на моя позната и казаха, че детенцето и е аутист. Тя плака седмици наред. Попитах я :”Защо?”, а тя отговори:”Защото той е болен, не е нормален!”. Тя не беше чувала думата „аутизъм”, камо ли да знаеше какво означава.
Преди години, когато ми подариха компютър и започнах да влизам свободно в интернет, случайно на сайта yahoo.com попаднах на статия за аутизма. Стана ми интересно и започнах да ровя из сайтове, търсачки, чуждестранни форуми. На крехката възраст от 16 години стигнах до извода, че аутизмът не е бич, а аутистите не са болни. Просто аутистите гледат на света по много по- различен начин. Те виждат неща, които ние уж „нормалните” не виждаме, за които ние сме слепи. Аутистите не са различни. За себе си те са напълно нормални. Ние ги приемаме за различни. Но кое ни дава правото да ги назоваваме болни?!?!?
Оказва се, много известни, богати и преуспели хора са аутисти. И са станали богати, известни и пресупели именно поради тази причина- защото са аутисти. Защото възприемат света по нестандартен начин и проектират всичко около себе си по- различно от нас.
Аутистите приемат нас, които ги водим болни. А ние, които уж сме „читави”, не ги приемаме тях. Чудно ми е, в случая кой е не по реда си? Ние или те? По- скоро ние. Това, че не разбираме техния начин на възприемане на света не ни прави по- добри, не прави и тях по- различни. Ами дайте да обявим тогава и чалга маняците за болни. Ами да обявим и създателите на модернистично изкуство за болни. Нали и тях не разбираме.
Надявам се филмът „Темпъл Грандин” да даде надежда на майки на аутисти, дано да даде сили на техните семейства и дано даде малко разум на познати като моята, да не наричат децата си „не нормални”. Защото децата аутисти на такива майки са нормални, но самите майки.... по-скоро не са.
